Нощта на старите хора

Сетивата се изострят
изострят се краката
Очите са притворени
Вратите са притворени
И е тихо.

Никой не протяга своите ръце
Всеки ден потъва нечие лице
Тихо се затваря спомен за света
в който си израснал
и сега

страх те е, че няма
спомен за врата
към света,
във които приказки и чудеса

правеха детето
тихо да лети
да намира,
да отваря
скритите врати...

И си седнал,
тих и в самота.
И се молиш
спомените да намерят
път към твоята врата.